Patrizzia (Надежда Ангелова)
2050 18107
Jan 21, 2022, 3:42 PM

Тогава 

  Poetry » Landscape, Аcrostis, Strict forms
352 5 5

Защото вятър вън снежинки гони
И зимата, изпружила снага
Могъща, до сега и от сега,
Навлича в рухо бяло голи клони.

 

А вън върбите с кичести помпони,
Метат небето, плачат на брега,
А мислят: "- Леден вятър на шега
Гръмовно тътне в нашите корони".

 

И нищо, че сега вилнее  зимата,
Че февруари идва и е късно,
Навярно всичко следва своя път,

 

О, ако още март си помни името,
Светът отново в пролет ще възкръсне...
Тогава лястовички люлки ще плетат...

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??