Защото вятър вън снежинки гони
И зимата, изпружила снага
Могъща, до сега и от сега,
Навлича в рухо бяло голи клони.
А вън върбите с кичести помпони,
Метат небето, плачат на брега,
А мислят: "- Леден вятър на шега
Гръмовно тътне в нашите корони".
И нищо, че сега вилнее зимата,
Че февруари идва и е късно,
Навярно всичко следва своя път,
О, ако още март си помни името, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up