8 mar 2008, 8:53

Тогава

  Poesía
756 0 5
Кога Земята спре да се върти
и нощем слънцето изгрее,
кога звездите заблестят
по пладне във жарава тлеещи;
и огънят във туй сърце
почне да се изстудява -
да, тогава, може би,
теб напълно ще забравя.
Щом времето престане своя ход
и от тиквата се пръкне колесница,
или Господната ръка от свода
се присегне да премахне еретиците;
щом пясъка в пустиня преброиш
и всички перли събереш от мидите;
щом бикът своя мачо победи
във края на коридата;
да, тогава, разбери,
ще престанеш да ми бъдеш мила ти!
Едва тогава... в края на света -
кога изгаснат горе светилата
и в Райската градина на мига
увехнат до едно цветята,
кога не сещаш вече топлина
от никое човешко чувство,
и нежната момичешка ръка
я целуват само твойте устни -
едва тогава ще се махна!
И за мен няма нищо да значиш.
Тогава - беззащитна и плаха,
може би, за мен ще заплачеш.
Тогава... пак ще се влюбиш във мен,
тъй както беше по-рано.
Тогава ли? Кого заблуждавам?
Туй никога няма да стане...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...