Тогава
Кога Земята спре да се върти
и нощем слънцето изгрее,
кога звездите заблестят
по пладне във жарава тлеещи;
и огънят във туй сърце
почне да се изстудява -
да, тогава, може би,
теб напълно ще забравя.
Щом времето престане своя ход
и от тиквата се пръкне колесница,
или Господната ръка от свода
се присегне да премахне еретиците;
щом пясъка в пустиня преброиш
и всички перли събереш от мидите;
щом бикът своя мачо победи
във края на коридата;
да, тогава, разбери,
ще престанеш да ми бъдеш мила ти!
Едва тогава... в края на света -
кога изгаснат горе светилата
и в Райската градина на мига
увехнат до едно цветята,
кога не сещаш вече топлина
от никое човешко чувство,
и нежната момичешка ръка
я целуват само твойте устни -
едва тогава ще се махна!
И за мен няма нищо да значиш.
Тогава - беззащитна и плаха,
може би, за мен ще заплачеш.
Тогава... пак ще се влюбиш във мен,
тъй както беше по-рано.
Тогава ли? Кого заблуждавам?
Туй никога няма да стане...
и нощем слънцето изгрее,
кога звездите заблестят
по пладне във жарава тлеещи;
и огънят във туй сърце
почне да се изстудява -
да, тогава, може би,
теб напълно ще забравя.
Щом времето престане своя ход
и от тиквата се пръкне колесница,
или Господната ръка от свода
се присегне да премахне еретиците;
щом пясъка в пустиня преброиш
и всички перли събереш от мидите;
щом бикът своя мачо победи
във края на коридата;
да, тогава, разбери,
ще престанеш да ми бъдеш мила ти!
Едва тогава... в края на света -
кога изгаснат горе светилата
и в Райската градина на мига
увехнат до едно цветята,
кога не сещаш вече топлина
от никое човешко чувство,
и нежната момичешка ръка
я целуват само твойте устни -
едва тогава ще се махна!
И за мен няма нищо да значиш.
Тогава - беззащитна и плаха,
може би, за мен ще заплачеш.
Тогава... пак ще се влюбиш във мен,
тъй както беше по-рано.
Тогава ли? Кого заблуждавам?
Туй никога няма да стане...
© Валери Шуманов All rights reserved.
Не знам как би устояла на такива красиви думи! Прекрасен стих! 
