Luna13 (Моника Стойчева)
147 593
26 abr 2014, 21:47

Тогава беше ноември... 

  Poesía » De amor
632 0 7

 


Неистовият страх от любовта
се превърна в страх да не изгубя теб...
Ръцете ти ме стоплиха, когато не очаквах нищо.
Устните изпиваха тишината от гърдите...
Разрушените отломки на душата оживяха,
аз не вярвах!... Не молех за любов и бягах...
Сблъсках се в страха от мисълта си и косите ме
завиваха със изгорели спомени...
Спрях за миг и се огледах във очите ти...
За първи път аз виждах себе си...
Устните, които пият дъждове от болка,
ръцете, които пишат за мен през късните часове на нощта...
Неистовият страх от теб, любов!...
Тогава не вярвах! Сега те моля само да ме обичаш!...

Автор: моника Стойчева

Дата: 25.04. 2014 г. 

Посветено на Теб...


© Моника Стойчева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти Елена! Наистина е прекрасно да имаш истинска любов в живота си...
  • Страх от теб любов ! Прекрасно да има човек на който да можеш да кажеш тези думи. Бъди щастлива !
  • Благодаря
  • Сблъсках се в страха от мисълта си и косите ме
    завиваха със изгорели спомени...
    Определено ми хареса!
  • Благодаря специално на Светла и Нихт, че са тук!
  • Интересна си ...
  • Благодаря ти, Ан Анабел! Много ме радват твоите посещения.
    Реших да мина извън границите на метриката и римата и да навляза във водите на т. нар. "свободен стих", въпреки че според някои автори и критици, свободният стих не може да се определи като такъв по никакви критерии.
    Поздрав и за теб!
Propuestas
: ??:??