26 апр. 2014 г., 21:47

Тогава беше ноември...

Поэзия » Любовная

771 0 7

Неистовият страх от любовта
се превърна в страх да не изгубя теб...
Ръцете ти ме стоплиха, когато не очаквах нищо.
Устните изпиваха тишината от гърдите...
Разрушените отломки на душата оживяха,
аз не вярвах!... Не молех за любов и бягах...
Сблъсках се в страха от мисълта си и косите ме
завиваха със изгорели спомени...
Спрях за миг и се огледах във очите ти...
За първи път аз виждах себе си...
Устните, които пият дъждове от болка,
ръцете, които пишат за мен през късните часове на нощта...
Неистовият страх от теб, любов!...
Тогава не вярвах! Сега те моля само да ме обичаш!...

Автор: моника Стойчева

Дата: 25.04. 2014 г.

Посветено на Теб...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Luna13 (Моника Стойчева)

Благодаря ти Елена! Наистина е прекрасно да имаш истинска любов в живота си...

2014-04-30T15:21:05+03:00
vyatur13 (Елена)

Страх от теб любов ! Прекрасно да има човек на който да можеш да кажеш тези думи. Бъди щастлива !

2014-04-30T13:16:20+03:00
Luna13 (Моника Стойчева)

Благодаря

2014-04-29T20:12:13+03:00
krchernev (Красимир Чернев)

Сблъсках се в страха от мисълта си и косите ме
завиваха със изгорели спомени...
Определено ми хареса!

2014-04-29T16:00:18+03:00
Luna13 (Моника Стойчева)

Благодаря специално на Светла и Нихт, че са тук!

2014-04-28T13:43:02+03:00