Неистовият страх от любовта
се превърна в страх да не изгубя теб...
Ръцете ти ме стоплиха, когато не очаквах нищо.
Устните изпиваха тишината от гърдите...
Разрушените отломки на душата оживяха,
аз не вярвах!... Не молех за любов и бягах...
Сблъсках се в страха от мисълта си и косите ме
завиваха със изгорели спомени...
Спрях за миг и се огледах във очите ти...
За първи път аз виждах себе си...
Устните, които пият дъждове от болка,
ръцете, които пишат за мен през късните часове на нощта... ...