Luna13 (Моника Стойчева)
147 593
Apr 26, 2014, 9:47 PM

Тогава беше ноември... 

  Poetry » Love
633 0 7

 


Неистовият страх от любовта
се превърна в страх да не изгубя теб...
Ръцете ти ме стоплиха, когато не очаквах нищо.
Устните изпиваха тишината от гърдите...
Разрушените отломки на душата оживяха,
аз не вярвах!... Не молех за любов и бягах...
Сблъсках се в страха от мисълта си и косите ме
завиваха със изгорели спомени...
Спрях за миг и се огледах във очите ти...
За първи път аз виждах себе си...
Устните, които пият дъждове от болка,
ръцете, които пишат за мен през късните часове на нощта...
Неистовият страх от теб, любов!...
Тогава не вярвах! Сега те моля само да ме обичаш!...

Автор: моника Стойчева

Дата: 25.04. 2014 г. 

Посветено на Теб...


© Моника Стойчева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти Елена! Наистина е прекрасно да имаш истинска любов в живота си...
  • Страх от теб любов ! Прекрасно да има човек на който да можеш да кажеш тези думи. Бъди щастлива !
  • Благодаря
  • Сблъсках се в страха от мисълта си и косите ме
    завиваха със изгорели спомени...
    Определено ми хареса!
  • Благодаря специално на Светла и Нихт, че са тук!
  • Интересна си ...
  • Благодаря ти, Ан Анабел! Много ме радват твоите посещения.
    Реших да мина извън границите на метриката и римата и да навляза във водите на т. нар. "свободен стих", въпреки че според някои автори и критици, свободният стих не може да се определи като такъв по никакви критерии.
    Поздрав и за теб!
Random works
: ??:??