13 ago 2023, 12:33

Тогава бях

  Poesía » Otra
761 1 3


Тогава бях чепка от грозде,
което цъфтеше през май.
Високо бе младото лозе,
зеленото беше безкрай.

Тогава бях лист от малина,
която трептеше от смях.
Широка бе наш'та градина,
кога отесня не разбрах.

Тогава бях песен на славей,
над къщи и двòри летях. 
Живота и слънцето славех,
кога онемях не разбрах.

Тогава бях бистра река,
по пътя си дълго шумях.
И имах сърце и душа,
къде са сега не разбрах.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Още са в теб!
    Благословен ден, Eipril( Хари Спасов)!
  • Харесах! Твоите превъплъщение! Загатваш, че не сме сами на този свят. Търсил си уют и радост в своят дом! Не си се загубил! Просто сам си полетял!
  • Обичам да чета твои неща! Много сладко стихотворение ! И леко горчиво.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...