13 ago 2023, 12:33

Тогава бях

  Poesía » Otra
767 1 3


Тогава бях чепка от грозде,
което цъфтеше през май.
Високо бе младото лозе,
зеленото беше безкрай.

Тогава бях лист от малина,
която трептеше от смях.
Широка бе наш'та градина,
кога отесня не разбрах.

Тогава бях песен на славей,
над къщи и двòри летях. 
Живота и слънцето славех,
кога онемях не разбрах.

Тогава бях бистра река,
по пътя си дълго шумях.
И имах сърце и душа,
къде са сега не разбрах.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Още са в теб!
    Благословен ден, Eipril( Хари Спасов)!
  • Харесах! Твоите превъплъщение! Загатваш, че не сме сами на този свят. Търсил си уют и радост в своят дом! Не си се загубил! Просто сам си полетял!
  • Обичам да чета твои неща! Много сладко стихотворение ! И леко горчиво.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...