renika67 (Ирена Георгиева)
150 174
30 oct 2011, 17:38

Тогава бях звездичка... 

  Poesía » De amor
674 0 8

Целувай свойта мъничка звездичка.

Студена съм и все недоцелувана...

Не чакай аз да заблестя самичка -

налей ми блясък и кажи, че съм жадувана.

 

За теб изгрях за пръв път в юлска вечер,

огледах блясъка си в погледа ти влюбен.

Пред тебе сякаш беше глетчер...

Умът ти някъде по мен загубен.

 

Звездеех се, искрях дори на светло,

в очите ти бях ярко отразена,

тогава мислех си, че беше ретро...

Но всъщност бях... целувчено зашеметена.

 

Прекрачвам времето, но заднишком

и в тъй запомненото юлско утро

на дългото охлаждане от страст и аромат на ром

размазват се понятията - Глупаво и Мъдро...

 

И там - във първата ни нощ безлунна -

до тебе трепкаща звезда осъмнах...

Дали бе глупаво аз първа да целуна

и мъдро ли е, че до теб останах...

© Ирена Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??