Тогава бях звездичка...
Целувай свойта мъничка звездичка.
Студена съм и все недоцелувана...
Не чакай аз да заблестя самичка -
налей ми блясък и кажи, че съм жадувана.
За теб изгрях за пръв път в юлска вечер,
огледах блясъка си в погледа ти влюбен.
Пред тебе сякаш беше глетчер...
Умът ти някъде по мен загубен.
Звездеех се, искрях дори на светло,
в очите ти бях ярко отразена,
тогава мислех си, че беше ретро...
Но всъщност бях... целувчено зашеметена.
Прекрачвам времето, но заднишком
и в тъй запомненото юлско утро
на дългото охлаждане от страст и аромат на ром
размазват се понятията - Глупаво и Мъдро...
И там - във първата ни нощ безлунна -
до тебе трепкаща звезда осъмнах...
Дали бе глупаво аз първа да целуна
и мъдро ли е, че до теб останах...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Георгиева Всички права запазени
