Когато ръцете ми срежат стоманата,
когато сърцето ми спре да кърви
и се затвори от само себе си раната.
Когато престане да ме боли...
Когато слънцето от запад изгрее,
когато лъчите вледеняват света,
а топъл вятър от север повее...
Когато си тръгне любима мечта.
Тогава ще зная, че има надежда,
тогава всичко ще бъде наред
и животът полека ще се подрежда.
Тогава ще почна да гледам напред.
Тогава, когато... някога, някъде.
© Снежина Айдарова Todos los derechos reservados