Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
14 oct 2006, 11:08

Тогава мила 

  Poesía
795 0 17

Когато времето е спряло

и търсиш своята посока,

когато чувство остаряло

не буди тръпката дълбока.

 

Когато мислиш че е късно

да бягаш боса по тревата,

когато вече в теб е мръсно

и спомен само е чистотата.

 

Когато душата ти копнее

за слънчевото топло лято,

а тялото започва да линее

и повечето вече е изпято …

 

Тогава погледни очите ми

и пак ще бъдеш ти жената,

дошла от сън в мечтите ми

и звук донесла в тишината.

 

Тогава нека да си спомним

думи от мен и теб признати

и с нови сили си припомним

ласките и чувствата познати.

 

Тогава с мен ела и хвъркай

красива пеперуда лекокрила,

в душата, надълбоко бъркай

от моя порив вземи си мила.

 

Всичко в нас ще бъде пролет

ще сме отново непринудени,

две птици - заедно във полет

от дълбок, сив сън събудени.

 

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??