Тогава мила
Когато времето е спряло
и търсиш своята посока,
когато чувство остаряло
не буди тръпката дълбока.
Когато мислиш че е късно
да бягаш боса по тревата,
когато вече в теб е мръсно
и спомен само е чистотата.
Когато душата ти копнее
за слънчевото топло лято,
а тялото започва да линее
и повечето вече е изпято …
Тогава погледни очите ми
и пак ще бъдеш ти жената,
дошла от сън в мечтите ми
и звук донесла в тишината.
Тогава нека да си спомним
думи от мен и теб признати
и с нови сили си припомним
ласките и чувствата познати.
Тогава с мен ела и хвъркай
красива пеперуда лекокрила,
в душата, надълбоко бъркай
от моя порив вземи си мила.
Всичко в нас ще бъде пролет
ще сме отново непринудени,
две птици - заедно във полет
от дълбок, сив сън събудени.
© Анета Саманлиева All rights reserved.
