17 sept 2020, 5:35

Тогава виж

  Poesía » Civil
724 0 0

                                            Пак започна се една

                                            също като на война.

                                            Партиите, станали на крак,

                                            на членовете дават знак

                                  

                                            да тръгнат сред народа кат месии,

                                            обещания да поднасят на тепсия,

                                            във вярност нему да се вричат,

                                            светло бъдеще да му предричат,

                        

                                            докато омаяния народ

                                            за една  даде си вот,

                                            даде в ръцете й властта,

                                            утоли желанията и страстта.

                     

                                            Тогава виж - релакс по гръб,

                                            по трапезите - чук и сръб,

                                            в събранието - от време на време,

                                            за народа - кой ли му дреме? 

                                            

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....