17.09.2020 г., 5:35

Тогава виж

719 0 0

                                            Пак започна се една

                                            също като на война.

                                            Партиите, станали на крак,

                                            на членовете дават знак

                                  

                                            да тръгнат сред народа кат месии,

                                            обещания да поднасят на тепсия,

                                            във вярност нему да се вричат,

                                            светло бъдеще да му предричат,

                        

                                            докато омаяния народ

                                            за една  даде си вот,

                                            даде в ръцете й властта,

                                            утоли желанията и страстта.

                     

                                            Тогава виж - релакс по гръб,

                                            по трапезите - чук и сръб,

                                            в събранието - от време на време,

                                            за народа - кой ли му дреме? 

                                            

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...