ТОЙ
С топлината на пролетно
слънце, той ме погали,
с нежността на морски бриз
косите ми разпиля.
В очите си носеше
звездният блясък, омаен,
с медени устни разпали
отдавна затихнал пожар.
Букет от чувства изящни
и чисти той ми дари.
Своето голямото сърце
на ръце ми поднесе,
за мен бе откраднал
свежестта на елхова гора
Той ме накара отново
да обикна света.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нели Бъзева Todos los derechos reservados
