neli4kata (Нели Бъзева)
88 709
27 feb 2007, 9:47

ТОЙ 

  Poesía
817 0 6


С топлината на пролетно
слънце, той ме погали,
с нежността на морски бриз
косите ми разпиля.
В очите си носеше
звездният блясък, омаен,
с медени устни разпали
отдавна затихнал пожар.
Букет от чувства изящни
и чисти той ми дари.
Своето голямото сърце
на ръце ми поднесе,
за мен бе откраднал
свежестта на елхова гора
Той ме накара отново 
да обикна света.

© Нели Бъзева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??