Feb 27, 2007, 9:47 AM

ТОЙ 

  Poetry
811 0 6


С топлината на пролетно
слънце, той ме погали,
с нежността на морски бриз
косите ми разпиля.
В очите си носеше
звездният блясък, омаен,
с медени устни разпали
отдавна затихнал пожар.
Букет от чувства изящни
и чисти той ми дари.
Своето голямото сърце
на ръце ми поднесе,
за мен бе откраднал
свежестта на елхова гора
Той ме накара отново
 
да обикна света.

© Нели Бъзева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??