С топлината на пролетно
слънце, той ме погали,
с нежността на морски бриз
косите ми разпиля.
В очите си носеше
звездният блясък, омаен,
с медени устни разпали
отдавна затихнал пожар.
Букет от чувства изящни
и чисти той ми дари.
Своето голямото сърце
на ръце ми поднесе,
за мен бе откраднал
свежестта на елхова гора
Той ме накара отново
да обикна света.
© Нели Бъзева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
