6 feb 2006, 19:35

Той 

  Poesía
1130 0 9

 Моята малка несигурност,
 че все пак не всичко в този свят преминава,
 една намерена стойност,
 да вярвам че любовта съществува и не остарява
 Моето тайно скривалище ,
 където след хиляди срещи търся убежище
 е той ,който със поглед се стича
 по тялото ми и във танц ме въвлича .
 Той ,в чийто ръце
 треперя ,изгарям,потъвам ,живея.
 Той, който ме кара да стигам до края ,
 да се връщам от начало и пак да мечтая.
 Той ,в чийто мисли пристъпвам бавно ,на пръсти,
 леко на сърцето почуквам и то се отваря.
 Той ,заради който вярвам ,
 че "обичам" не е просто дума избледняла

© Теодора Дамянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Да.. това е той
    Прекрасно !
  • .. naistina mnogo mi haresa .. bravo !!!
  • Много ми харесва, Теди. Пиши, можеш го!
  • Той, който ме кара да стигам до края ,
    да се връщам от начало и пак да мечтая

    И аз бих казала доста талантливо!Браво!
  • "че все пак не всичко в този свят преминава
    една намерена стойност,"
    На мен това ми звучи малко неясно, но може би аз не разбирам.
    Останалото ми харесва. Добре пишеш.
  • Много е хубаво. Много ми харесва!
  • Благодаря .
    Веси може би си права ,но така някак ми допада повече заради някои лични идеи
  • вдъхновяващо и талантливо
  • Браво!Хареса ми!Той-заслужава друг край,/без кавичките и без избледнялата дума на края/"Той ,които знае,че го обичам-това бих сложила за край,защото това е и посланието тиОще веднъж,поздравите ми!
Propuestas
: ??:??