Feb 6, 2006, 7:35 PM

Той

  Poetry
1.5K 0 9

 Моята малка несигурност,
 че все пак не всичко в този свят преминава,
 една намерена стойност,
 да вярвам че любовта съществува и не остарява
 Моето тайно скривалище ,
 където след хиляди срещи търся убежище
 е той ,който със поглед се стича
 по тялото ми и във танц ме въвлича .
 Той ,в чийто ръце
 треперя ,изгарям,потъвам ,живея.
 Той, който ме кара да стигам до края ,
 да се връщам от начало и пак да мечтая.
 Той ,в чийто мисли пристъпвам бавно ,на пръсти,
 леко на сърцето почуквам и то се отваря.
 Той ,заради който вярвам ,
 че "обичам" не е просто дума избледняла

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Дамянова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да.. това е той
    Прекрасно !
  • .. naistina mnogo mi haresa .. bravo !!!
  • Много ми харесва, Теди. Пиши, можеш го!
  • Той, който ме кара да стигам до края ,
    да се връщам от начало и пак да мечтая

    И аз бих казала доста талантливо!Браво!
  • "че все пак не всичко в този свят преминава
    една намерена стойност,"
    На мен това ми звучи малко неясно, но може би аз не разбирам.
    Останалото ми харесва. Добре пишеш.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...