Дори да се боря сърцето не иска друго.
Той е най-голямото божие чудо.
Не стъпвам,а летя когато е тук,
а липсата му ме изпълва със студ.
Жива съм,ала душата ми изгаря,
дълбока следа от погледа му по мен остава.
Допирът му ме прави пленница на,това което чувствам
и искам жадно от него да вкусвам.
Олицетворява Арес,Хадес и Велзевул,
и мислите ми трайно е превзел.
Не е добър,той е чист грях,
ала само с него не изпитвам страх.
© Мария Терзийска Todos los derechos reservados