Sep 14, 2022, 1:19 PM

Той

  Poetry » Love
518 0 0

 

 

 

 

Дори да се боря сърцето не иска друго.
Той е най-голямото божие чудо.
Не стъпвам,а летя когато е тук,
а липсата му ме изпълва със студ.
Жива съм,ала душата ми изгаря,
дълбока следа от погледа му  по мен остава.
Допирът му ме прави пленница на,това което чувствам
и искам жадно от него да вкусвам.
Олицетворява Арес,Хадес и Велзевул,
и мислите ми трайно е превзел.
Не е добър,той е чист грях,
ала само с него не изпитвам страх.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Терзийска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...