16 jul 2024, 5:48

Той

  Poesía
528 2 6

Светът е цветен,щур и многолик.

Светът е живот,любов и бавна смърт...

Понякога е зов за помощ;или е вик, 

който гасне в предзалезния самосъд.

 

И се завръща в слънчевата самота,

когато лятото на любовта е на брега,

там където опазени в душата места 

са пристанище на премълчана тъга. 

 

И когато черна котка ми стори път, 

опазила седем живота към смъртта:

тогава със сетен дъх моят самосъд,

ще ме заточи на Острова на любовта!

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Петя_Ап!
  • Благодаря за поздравите,Ана!🙏
    Благодаря за хубавите думи,както и моето трето събиране на толкова години поетични опити в стихосбирка,Светла!🙏
  • Позитивен, обичащ и блажен е твоят той. Честито за стихосбирката!
  • ОБИЧАМ КОТКИТЕ! Поздрави за стиховете, Стойчо!
  • Благодаря за Любими и оценъчната стойност, Младен!🙏
    Благодаря за Любими, Констанс!🙏

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...