Светът е цветен,щур и многолик.
Светът е живот,любов и бавна смърт...
Понякога е зов за помощ;или е вик,
който гасне в предзалезния самосъд.
И се завръща в слънчевата самота,
когато лятото на любовта е на брега,
там където опазени в душата места
са пристанище на премълчана тъга.
И когато черна котка ми стори път,
опазила седем живота към смъртта:
тогава със сетен дъх моят самосъд,
ще ме заточи на Острова на любовта!
© Стойчо Станев All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
