Светът е цветен,щур и многолик.
Светът е живот,любов и бавна смърт...
Понякога е зов за помощ;или е вик,
който гасне в предзалезния самосъд.
И се завръща в слънчевата самота,
когато лятото на любовта е на брега,
там където опазени в душата места
са пристанище на премълчана тъга.
И когато черна котка ми стори път,
опазила седем живота към смъртта:
тогава със сетен дъх моят самосъд,
ще ме заточи на Острова на любовта!
© Стойчо Станев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
