16.07.2024 г., 5:48

Той

530 2 6

Светът е цветен,щур и многолик.

Светът е живот,любов и бавна смърт...

Понякога е зов за помощ;или е вик, 

който гасне в предзалезния самосъд.

 

И се завръща в слънчевата самота,

когато лятото на любовта е на брега,

там където опазени в душата места 

са пристанище на премълчана тъга. 

 

И когато черна котка ми стори път, 

опазила седем живота към смъртта:

тогава със сетен дъх моят самосъд,

ще ме заточи на Острова на любовта!

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Петя_Ап!
  • Благодаря за поздравите,Ана!🙏
    Благодаря за хубавите думи,както и моето трето събиране на толкова години поетични опити в стихосбирка,Светла!🙏
  • Позитивен, обичащ и блажен е твоят той. Честито за стихосбирката!
  • ОБИЧАМ КОТКИТЕ! Поздрави за стиховете, Стойчо!
  • Благодаря за Любими и оценъчната стойност, Младен!🙏
    Благодаря за Любими, Констанс!🙏

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...