16.07.2024 г., 5:48

Той

535 2 6

Светът е цветен,щур и многолик.

Светът е живот,любов и бавна смърт...

Понякога е зов за помощ;или е вик, 

който гасне в предзалезния самосъд.

 

И се завръща в слънчевата самота,

когато лятото на любовта е на брега,

там където опазени в душата места 

са пристанище на премълчана тъга. 

 

И когато черна котка ми стори път, 

опазила седем живота към смъртта:

тогава със сетен дъх моят самосъд,

ще ме заточи на Острова на любовта!

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Петя_Ап!
  • Благодаря за поздравите,Ана!🙏
    Благодаря за хубавите думи,както и моето трето събиране на толкова години поетични опити в стихосбирка,Светла!🙏
  • Позитивен, обичащ и блажен е твоят той. Честито за стихосбирката!
  • ОБИЧАМ КОТКИТЕ! Поздрави за стиховете, Стойчо!
  • Благодаря за Любими и оценъчната стойност, Младен!🙏
    Благодаря за Любими, Констанс!🙏

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...