16 mar 2025, 8:11

Той 

  Poesía » De amor
28 2 3
Прозорците са тъмни през деня –
навярно светлината са поели...
Един от тях поражда тишина,
от нея вае своите къдели.
Там чака Той изровил твоя лик,
че търсил те е дълго сред тълпата.
Направил е портрета ти – велик,
недосегаем в чуждите обятия.
Поставил те е на пиедестал –
не знаел колко много си му нужна.
За твоето присъствие би дал
милионното безсмислено събуждане. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антоанета Иванова Todos los derechos reservados

Тя ходеше премръзнала от нямане
за образа на мъж, пленил сърцето.
Бездънна бе душата – като ямата,
в която дълго търсеше ръцете му.
А спомена – поизбледнял и прашен, ...
  110  16 
Propuestas
: ??:??