Той
Прозорците са тъмни през деня –
навярно светлината са поели...
Един от тях поражда тишина,
от нея вае своите къдели.
Там чака Той изровил твоя лик,
че търсил те е дълго сред тълпата.
Направил е портрета ти – велик,
недосегаем в чуждите обятия.
Поставил те е на пиедестал –
не знаел колко много си му нужна.
За твоето присъствие би дал
милионното безсмислено събуждане.
За себе си те е измислил Той,
но ти си там –
по-истинска от него!
Не го прогонвай – чудния герой -
защото Ти на него си потребна.
© Антоанета Иванова All rights reserved.
