Той

Той целуна я сякаш беше за последно,

сякаш слънцето нямаше повече да изгрее,

сякаш зимата нямаше никога да си тръгне,

сякаш звездите ще спрат да блестят,

защото очите ѝ вече за тебе не горят.

Той прегърна я, както никога досега,

както листата прегръщат клоните на дърветата,

както корените се вплитат в сърцето на земята,

както сенките следват стъпките на залеза,

защото любовта си към нея ти не показа.

Той пусна я, знаейки, че пуска целия си свят,

знаейки, че това е краят още преди да е затворила вратата,

знаейки, че пуска ръката ѝ, но пръстите му ще я помнят,

знаейки, че защото я обичаше тихо,

тя си тръгна оставяйки голямото си ехо.