17 июн. 2025 г., 06:39

Той

195 0 0

Той целуна я сякаш беше за последно,

сякаш слънцето нямаше повече да изгрее,

сякаш зимата нямаше никога да си тръгне,

сякаш звездите ще спрат да блестят,

защото очите ѝ вече за тебе не горят.

 

Той прегърна я, както никога досега,

както листата прегръщат клоните на дърветата,

както корените се вплитат в сърцето на земята,

както сенките следват стъпките на залеза,

защото любовта си към нея ти не показа.

 

Той пусна я, знаейки, че пуска целия си свят,

знаейки, че това е краят още преди да е затворила вратата,

знаейки, че пуска ръката ѝ, но пръстите му ще я помнят,

знаейки, че защото я обичаше тихо,

тя си тръгна оставяйки голямото си ехо.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Alexandra Rukova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...