17.06.2025 г., 6:39

Той

194 0 0

Той целуна я сякаш беше за последно,

сякаш слънцето нямаше повече да изгрее,

сякаш зимата нямаше никога да си тръгне,

сякаш звездите ще спрат да блестят,

защото очите ѝ вече за тебе не горят.

 

Той прегърна я, както никога досега,

както листата прегръщат клоните на дърветата,

както корените се вплитат в сърцето на земята,

както сенките следват стъпките на залеза,

защото любовта си към нея ти не показа.

 

Той пусна я, знаейки, че пуска целия си свят,

знаейки, че това е краят още преди да е затворила вратата,

знаейки, че пуска ръката ѝ, но пръстите му ще я помнят,

знаейки, че защото я обичаше тихо,

тя си тръгна оставяйки голямото си ехо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Alexandra Rukova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...