22 ago 2005, 23:46

Той бе камък 

  Poesía
860 0 2
Той бе камъкът,
затиснал жаждата на цялата пустиня,
а тя бе изворът
напиращ като лава...
Отмести го от мястото му леко
и се превърна във река,
а той израсна с времето като скала
величествен и горд,
забравил всяка горест и тъга.
И тя –
от радост непривикнала запя ...
Така го съхрани недосегаем ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??