Aug 22, 2005, 11:46 PM

Той бе камък 

  Poetry
804 0 2

Той бе камъкът,
затиснал жаждата на цялата пустиня,
а тя бе изворът
напиращ като лава...

Отмести го от мястото му леко
и се превърна във река,
а той израсна с времето като скала
величествен и горд,
забравил всяка горест и тъга.

И тя –
от радост непривикнала запя ...

Така го съхрани недосегаем
от времето
и от света ...

© Йоанна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??