22 авг. 2005 г., 23:46

Той бе камък 

  Поэзия
803 0 2

Той бе камъкът,
затиснал жаждата на цялата пустиня,
а тя бе изворът
напиращ като лава...

Отмести го от мястото му леко
и се превърна във река,
а той израсна с времето като скала
величествен и горд,
забравил всяка горест и тъга.

И тя –
от радост непривикнала запя ...

Така го съхрани недосегаем
от времето
и от света ...

© Йоанна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??