Той бе камъкът,
затиснал жаждата на цялата пустиня,
а тя бе изворът
напиращ като лава...
Отмести го от мястото му леко
и се превърна във река,
а той израсна с времето като скала
величествен и горд,
забравил всяка горест и тъга.
И тя –
от радост непривикнала запя ...
Така го съхрани недосегаем
от времето
и от света ...
© Йоанна Все права защищены