24 may 2019, 15:36

Той е моят симпатяга

702 5 12

Той е моят симпатяга! 
И издържа на моята тяга...
Буреносния ми гняв 
потушава той със страст. 
Не , не си мислете лошо!
Просто е добро мъжлето
и обича ме безкрайно 
не е  той момче потайно...
И с целувки и прегръдки, 
сладко си ме той дарява,
и гнева ми изветрява... 
Първо лека топлина, 
после грее светлина 
и накрая на върха за „черешка”
огън лумва в същността ...
Ах, добре че съм му аз 
неговият най-любим „ женски бяс”,
а пък той е херувим, 
на сърцето мое  - властелин.
Моята душа  е птица, 
и свободна си лети,
но   в ръцете му  се връща,
за да я нахрани и погали
с нежността си мъжка.

:)

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© И.К. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Гавраил, всичко родено от копнежа на една човешка душа, прието от широко отворено сърце е толкова реално, колкото и самият човек...Ако го има в литературата...значи е и навсякъде другаде.
    Благодаря Данаил за цитата! И аз си харесвам най-много точно тези четири реда.
  • !!!
    Ах, добре че съм му аз
    неговият най-любим „ женски бяс”,
    а пък той е херувим,
    на сърцето мое - властелин.
  • Ама това в живота има ли го или само в литературата?
  • Благодаря Ангелче 13!
    Мълниеносец имаш интересно виждане за света. Блести с характерност и необозримост на смисъла си. Истински съм благодарна, че коментираш и четеш.
    Господин Коновски, както винаги, четете между редовете и обобщавате с точност до милиметър...:Така е за двигателя, а бронята в такива случаи не върши работа - тя просто пази двама в едно.
    Благодаря за вашето време!
  • Уха! Бая мощен двигател трябва. И броня, разбира се.
    Хареса ми...

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...