24 may 2019, 15:36

Той е моят симпатяга

696 5 12

Той е моят симпатяга! 
И издържа на моята тяга...
Буреносния ми гняв 
потушава той със страст. 
Не , не си мислете лошо!
Просто е добро мъжлето
и обича ме безкрайно 
не е  той момче потайно...
И с целувки и прегръдки, 
сладко си ме той дарява,
и гнева ми изветрява... 
Първо лека топлина, 
после грее светлина 
и накрая на върха за „черешка”
огън лумва в същността ...
Ах, добре че съм му аз 
неговият най-любим „ женски бяс”,
а пък той е херувим, 
на сърцето мое  - властелин.
Моята душа  е птица, 
и свободна си лети,
но   в ръцете му  се връща,
за да я нахрани и погали
с нежността си мъжка.

:)

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© И.К. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Гавраил, всичко родено от копнежа на една човешка душа, прието от широко отворено сърце е толкова реално, колкото и самият човек...Ако го има в литературата...значи е и навсякъде другаде.
    Благодаря Данаил за цитата! И аз си харесвам най-много точно тези четири реда.
  • !!!
    Ах, добре че съм му аз
    неговият най-любим „ женски бяс”,
    а пък той е херувим,
    на сърцето мое - властелин.
  • Ама това в живота има ли го или само в литературата?
  • Благодаря Ангелче 13!
    Мълниеносец имаш интересно виждане за света. Блести с характерност и необозримост на смисъла си. Истински съм благодарна, че коментираш и четеш.
    Господин Коновски, както винаги, четете между редовете и обобщавате с точност до милиметър...:Така е за двигателя, а бронята в такива случаи не върши работа - тя просто пази двама в едно.
    Благодаря за вашето време!
  • Уха! Бая мощен двигател трябва. И броня, разбира се.
    Хареса ми...

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...