24 мая 2019 г., 15:36

Той е моят симпатяга

697 5 12

Той е моят симпатяга! 
И издържа на моята тяга...
Буреносния ми гняв 
потушава той със страст. 
Не , не си мислете лошо!
Просто е добро мъжлето
и обича ме безкрайно 
не е  той момче потайно...
И с целувки и прегръдки, 
сладко си ме той дарява,
и гнева ми изветрява... 
Първо лека топлина, 
после грее светлина 
и накрая на върха за „черешка”
огън лумва в същността ...
Ах, добре че съм му аз 
неговият най-любим „ женски бяс”,
а пък той е херувим, 
на сърцето мое  - властелин.
Моята душа  е птица, 
и свободна си лети,
но   в ръцете му  се връща,
за да я нахрани и погали
с нежността си мъжка.

:)

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© И.К. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Гавраил, всичко родено от копнежа на една човешка душа, прието от широко отворено сърце е толкова реално, колкото и самият човек...Ако го има в литературата...значи е и навсякъде другаде.
    Благодаря Данаил за цитата! И аз си харесвам най-много точно тези четири реда.
  • !!!
    Ах, добре че съм му аз
    неговият най-любим „ женски бяс”,
    а пък той е херувим,
    на сърцето мое - властелин.
  • Ама това в живота има ли го или само в литературата?
  • Благодаря Ангелче 13!
    Мълниеносец имаш интересно виждане за света. Блести с характерност и необозримост на смисъла си. Истински съм благодарна, че коментираш и четеш.
    Господин Коновски, както винаги, четете между редовете и обобщавате с точност до милиметър...:Така е за двигателя, а бронята в такива случаи не върши работа - тя просто пази двама в едно.
    Благодаря за вашето време!
  • Уха! Бая мощен двигател трябва. И броня, разбира се.
    Хареса ми...

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...