7 ago 2019, 15:57

Той е моят симпатяга...

904 5 14

Той е моят симпатяга! 
И издържа на моята тяга...
Буреносния ми гняв 
потушава той със страст. 
Не , не си мислете лошо!
Просто е добро мъжлето
 и обича ме безкрайно 
не е  той момче потайно...
И с целувки и прегръдки, 
сладко си ме той дарява,
и гнева ми изветрява... 
Първо лека топлина, 
после грее светлина 
и накрая на върха за „черешка”
огън лумва в същността ...
Ах, добре че съм му аз 
неговият най-любим „ женски бяс”,
а пък той е херувим, 
на сърцето мое  - властелин.
Моята душа  е птица, 
и свободно си лети,
но в ръцете му  се връща,
за да я нахрани и погали
с нежността си мъжка.

:)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© И.К. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Явно съм оставила "за после" коментара си и си "потънала" в калабалъка,Илианче...То аз много грехове съм натрупала към теб в тоя смисъл,но...на "стар човек" или се прощава или се извинява!А стиха ти ,наистина е симпатична закачка!И откровена!И по-добре да бъдеш "женски бяс",отколкото за всичко "пас"/ивна.../
  • Благодаря ти, Пепи, че си изровила тази ми"закачка" с моя благоверен. Добре,че не е злопаметен... И за другото , благодаря! Съжалявам,че тези дни не ми остава време да вляза в сайта и да чета....Ако съм пропуснала на някого да благодаря, да приеме,че съм го направила.Ще наваксам с четенето(имам доста творби да коментирам) , но през почивните дни, че си обърках напоследък граматиката от работа и задачи...А уж съм "сприхава" и експедитивна, но... всеки има пределна възможностите си. Та, спорно перо и пишете!
  • Поздравления и за душата-птица,
    и къщичката от любещи ръце,
    в която винаги се връща,
    за мъжката милувка по
    уморените криле!
  • Две са, мила ми Самодивке! С едната размитам, с другата... Ама ме разсмя,но и ти знаеш...Изисквам малко, дарявам много. На който не му харесва...Една харманска и по пътя... Че след гости се мете, а не се размита.
    Прегръщам те!
  • Много любов...И една харманска...От време, на време.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...