7.08.2019 г., 15:57

Той е моят симпатяга...

897 5 14

Той е моят симпатяга! 
И издържа на моята тяга...
Буреносния ми гняв 
потушава той със страст. 
Не , не си мислете лошо!
Просто е добро мъжлето
 и обича ме безкрайно 
не е  той момче потайно...
И с целувки и прегръдки, 
сладко си ме той дарява,
и гнева ми изветрява... 
Първо лека топлина, 
после грее светлина 
и накрая на върха за „черешка”
огън лумва в същността ...
Ах, добре че съм му аз 
неговият най-любим „ женски бяс”,
а пък той е херувим, 
на сърцето мое  - властелин.
Моята душа  е птица, 
и свободно си лети,
но в ръцете му  се връща,
за да я нахрани и погали
с нежността си мъжка.

:)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© И.К. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Явно съм оставила "за после" коментара си и си "потънала" в калабалъка,Илианче...То аз много грехове съм натрупала към теб в тоя смисъл,но...на "стар човек" или се прощава или се извинява!А стиха ти ,наистина е симпатична закачка!И откровена!И по-добре да бъдеш "женски бяс",отколкото за всичко "пас"/ивна.../
  • Благодаря ти, Пепи, че си изровила тази ми"закачка" с моя благоверен. Добре,че не е злопаметен... И за другото , благодаря! Съжалявам,че тези дни не ми остава време да вляза в сайта и да чета....Ако съм пропуснала на някого да благодаря, да приеме,че съм го направила.Ще наваксам с четенето(имам доста творби да коментирам) , но през почивните дни, че си обърках напоследък граматиката от работа и задачи...А уж съм "сприхава" и експедитивна, но... всеки има пределна възможностите си. Та, спорно перо и пишете!
  • Поздравления и за душата-птица,
    и къщичката от любещи ръце,
    в която винаги се връща,
    за мъжката милувка по
    уморените криле!
  • Две са, мила ми Самодивке! С едната размитам, с другата... Ама ме разсмя,но и ти знаеш...Изисквам малко, дарявам много. На който не му харесва...Една харманска и по пътя... Че след гости се мете, а не се размита.
    Прегръщам те!
  • Много любов...И една харманска...От време, на време.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...