Той е моят симпатяга...
Той е моят симпатяга!
И издържа на моята тяга...
Буреносния ми гняв
потушава той със страст.
Не , не си мислете лошо!
Просто е добро мъжлето
и обича ме безкрайно
не е той момче потайно...
И с целувки и прегръдки,
сладко си ме той дарява,
и гнева ми изветрява...
Първо лека топлина,
после грее светлина
и накрая на върха за „черешка”
огън лумва в същността ...
Ах, добре че съм му аз
неговият най-любим „ женски бяс”,
а пък той е херувим,
на сърцето мое - властелин.
Моята душа е птица,
и свободно си лети,
но в ръцете му се връща,
за да я нахрани и погали
с нежността си мъжка.
:)
© И.К. All rights reserved.
Добре,че не е злопаметен... 
И за другото , благодаря! Съжалявам,че тези дни не ми остава време да вляза в сайта и да чета....Ако съм пропуснала на някого да благодаря, да приеме,че съм го направила.Ще наваксам с четенето(имам доста творби да коментирам) , но през почивните дни, че си обърках напоследък граматиката 
