8 may 2012, 9:53

Той и Самотата

1.1K 0 3

(на М.)

 

Той обича самотата

да го гали през нощта,

за да му отнеме пустотата

на отминали неща.

 

Все избира самотата,

а сред хора е роден,

но те не носят добротата –

потребност на неговия ден.

 

И проклина самотата

рядко, но го прави, щом е сам,

истината е неприкрита в тишината

и пред болката той винаги е ням.

 

Той обича самотата,

а венозно (доброволно) ме прие,

успя да ме опитоми (горката),

с прекрасни ласки свободата ми отне.

 

И обичам аз тъгата му,

срещнах я на прага си веднъж,

тя е двойна линия в дланта му,

вплела се в самотата му на мъж.

(03.05.2012)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сирарпи Мирзоян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...