8 мая 2012 г., 09:53

Той и Самотата

1.1K 0 3

(на М.)

 

Той обича самотата

да го гали през нощта,

за да му отнеме пустотата

на отминали неща.

 

Все избира самотата,

а сред хора е роден,

но те не носят добротата –

потребност на неговия ден.

 

И проклина самотата

рядко, но го прави, щом е сам,

истината е неприкрита в тишината

и пред болката той винаги е ням.

 

Той обича самотата,

а венозно (доброволно) ме прие,

успя да ме опитоми (горката),

с прекрасни ласки свободата ми отне.

 

И обичам аз тъгата му,

срещнах я на прага си веднъж,

тя е двойна линия в дланта му,

вплела се в самотата му на мъж.

(03.05.2012)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сирарпи Мирзоян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...