May 8, 2012, 9:53 AM

Той и Самотата 

  Poetry » Love
900 0 3

(на М.)

 

Той обича самотата

да го гали през нощта,

за да му отнеме пустотата

на отминали неща.

 

Все избира самотата,

а сред хора е роден,

но те не носят добротата –

потребност на неговия ден.

 

И проклина самотата

рядко, но го прави, щом е сам,

истината е неприкрита в тишината

и пред болката той винаги е ням.

 

Той обича самотата,

а венозно (доброволно) ме прие,

успя да ме опитоми (горката),

с прекрасни ласки свободата ми отне.

 

И обичам аз тъгата му,

срещнах я на прага си веднъж,

тя е двойна линия в дланта му,

вплела се в самотата му на мъж.

(03.05.2012)

© Сирарпи Мирзоян All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??