Той и Самотата
(на М.)
Той обича самотата
да го гали през нощта,
за да му отнеме пустотата
на отминали неща.
Все избира самотата,
а сред хора е роден,
но те не носят добротата –
потребност на неговия ден.
И проклина самотата
рядко, но го прави, щом е сам,
истината е неприкрита в тишината
и пред болката той винаги е ням.
Той обича самотата,
а венозно (доброволно) ме прие,
успя да ме опитоми (горката),
с прекрасни ласки свободата ми отне.
И обичам аз тъгата му,
срещнах я на прага си веднъж,
тя е двойна линия в дланта му,
вплела се в самотата му на мъж.
(03.05.2012)
© Сирарпи Мирзоян All rights reserved.
