26 jun 2007, 10:08

ТОЙ И ТЪЛПАТА

  Poesía
904 0 20
Озверяла тълпата реве:
"Този, който краде,
да му бъдат ръцете отрязани!
Не може грях безнаказано"...
Но крадеца бе
без ръце...
Тълпата видя
и
ето,
пак реве:
"Без нозе!"
Да!
Озверена беше тълпата,
затова му искаше и краката.
Крадецът прокълнат бе трижди
дори да не вижда!
Но никой не попита
какво е откраднал...
Защо до съда на тълпата
беше попаднал?
Крадецът бе откраднал мечти,
които успя да сбъдне...
Но яростта на тълпата
никой
не успя
да преобърне...
Ето,
сляп труп
на
площада лежи!
Със
сбъднати
мечти...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • На Смиф:
    Уж Асен съм, а съм Валентин!
    Виждам, че дори не съм един.
    Ти адаш си също с мойто име
    и в един катран със теб гориме.
    Усмивка с намижка!
  • Аз настръхнах... признавам те, човеко. И няма нужда от ласкателства, ти си знаеш каква ти е душата и колко ти е таланта... Пиши!
  • Ужасното лице на тълпата!
    Ужасната болка на поета!
    Валентине, ужАсен си!

    А графичната форма на стихотворението прилича на кръст. Уникално!
  • Ах, как ми хареса този ти стих Вал!
    Страхотен стих!!!
  • Провокиращо! Поздрав!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...