26 июн. 2007 г., 10:08

ТОЙ И ТЪЛПАТА

Поэзия

901 0 20

Озверяла тълпата реве:
"Този, който краде,
да му бъдат ръцете отрязани!
Не може грях безнаказано"...
Но крадеца бе
без ръце...
Тълпата видя
и
ето,
пак реве:
"Без нозе!"
Да!
Озверена беше тълпата,
затова му искаше и краката.
Крадецът прокълнат бе трижди
дори да не вижда!
Но никой не попита
какво е откраднал...
Защо до съда на тълпата
беше попаднал?
Крадецът бе откраднал мечти,
които успя да сбъдне...
Но яростта на тълпата
никой
не успя
да преобърне...
Ето,
сляп труп
на
площада лежи!
Със
сбъднати
мечти...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

valiordanov (Валентин Йорданов)

На Смиф:
Уж Асен съм, а съм Валентин!
Виждам, че дори не съм един.
Ти адаш си също с мойто име
и в един катран със теб гориме.
Усмивка с намижка!

2007-06-27T10:59:15+03:00
velina (Велина)

Аз настръхнах... признавам те, човеко. И няма нужда от ласкателства, ти си знаеш каква ти е душата и колко ти е таланта... Пиши!

2007-06-27T10:56:40+03:00
Смиф (Валентин Евстатиев)

Ужасното лице на тълпата!
Ужасната болка на поета!
Валентине, ужАсен си!

А графичната форма на стихотворението прилича на кръст. Уникално!

2007-06-27T10:52:22+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Ах, как ми хареса този ти стих Вал!
Страхотен стих!!!

2007-06-26T21:56:22+03:00
laVerde (Мартина)

Провокиращо! Поздрав!

2007-06-26T19:29:45+03:00