26 nov 2007, 22:31

Токов удар

743 0 9

 

/нищо общо с Графа/

 

 

Токов удар тук е често явление -

и като не запазих документа,

край, изчерпах вдъхновение

(любов, Имоции са пълна мента...)

 

И още мисля си, не мога сЪ начудя:

Защо така, на най-блаженото и опа?...

Дали пък не изглеждам доста луда,

апропо, отскоро съм и аз в Ивропа.

 

Че вече идва ми да вия

от скудоумиците родни.

Кого ли трябва да „наВия”,

да станем мааалко „по-свободни”?

 

Доведена до крайно отчаяние,

мълча и нервно хапя устни.

Ивропо, докога с мълчание...

на тръни съм, кога ли ще го „пуснат”?

 

Настъпи тук заветен час,

проблемът бързо бе решен.

Но що да сторя клета аз -

не съхраних и онзи „документ”?


26.11.2007г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....