26 нояб. 2007 г., 22:31

Токов удар

752 0 9

 

/нищо общо с Графа/

 

 

Токов удар тук е често явление -

и като не запазих документа,

край, изчерпах вдъхновение

(любов, Имоции са пълна мента...)

 

И още мисля си, не мога сЪ начудя:

Защо така, на най-блаженото и опа?...

Дали пък не изглеждам доста луда,

апропо, отскоро съм и аз в Ивропа.

 

Че вече идва ми да вия

от скудоумиците родни.

Кого ли трябва да „наВия”,

да станем мааалко „по-свободни”?

 

Доведена до крайно отчаяние,

мълча и нервно хапя устни.

Ивропо, докога с мълчание...

на тръни съм, кога ли ще го „пуснат”?

 

Настъпи тук заветен час,

проблемът бързо бе решен.

Но що да сторя клета аз -

не съхраних и онзи „документ”?


26.11.2007г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...