26.11.2007 г., 22:31

Токов удар

742 0 9

 

/нищо общо с Графа/

 

 

Токов удар тук е често явление -

и като не запазих документа,

край, изчерпах вдъхновение

(любов, Имоции са пълна мента...)

 

И още мисля си, не мога сЪ начудя:

Защо така, на най-блаженото и опа?...

Дали пък не изглеждам доста луда,

апропо, отскоро съм и аз в Ивропа.

 

Че вече идва ми да вия

от скудоумиците родни.

Кого ли трябва да „наВия”,

да станем мааалко „по-свободни”?

 

Доведена до крайно отчаяние,

мълча и нервно хапя устни.

Ивропо, докога с мълчание...

на тръни съм, кога ли ще го „пуснат”?

 

Настъпи тук заветен час,

проблемът бързо бе решен.

Но що да сторя клета аз -

не съхраних и онзи „документ”?


26.11.2007г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...