31 may 2007, 8:17

Толкова бледа

  Poesía
739 0 3
 

Толкова бледа

Светлинката трепти

И изгасва

Да я взема ли при себе си

Или да я оставя

Да свива крилцата си

И да я настъпват минувачите


Толкова бледа и кална

Госпожица Срах

Отдавна не е давала

Тялото си на познати

И зелените бутилки

Са толкова непрозрачни понякога

И са толкова празни

И непонятни


Какво иска да каже

Един стар мим

С лице изпило всичкия въглен

Превърнало се във драсканица

И във древно тристишие

И в черно бял

Филм

Анимация

За непораснали възрастни

Какво ли иска да каже

Докато плува във въображаемия си свят

Свят който всеки строи около себе си

Но никой не обитава

Защото иска чуждото

И иска материалното

Богатство

И...


Последвай ме долу

Да ти покажа

Една светлинка как страда

В ъгъла на отчаянието си

Как очите и са се разширили

От страх

Че утре няма да има с какво да се нахрани

И под сивото си покривало как

Оглежда за последно нещата


Последвай ме долу

Да чуеш стоновете

На тези които ме научиха

Как да псувам

И как да рисувам

И как да целувам

И как да тичам от другите

И да се крия

И да руша

И да издигам


Чуй ги как викат за милост


Ти нямаш милост обаче

Ти си онази сянка

Която погреба двама от приятелите ми


И те още те помнят надявам се


Толкова е бледа

Светлинката

Изгасва бавно

Под залеза

На един свят

Който можеше и да не е чак толкова лош

Но на който не бе даден шанс


29.05.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...