Толкова бледа
Толкова бледа
Светлинката трепти
И изгасва
Да я взема ли при себе си
Или да я оставя
Да свива крилцата си
И да я настъпват минувачите
Толкова бледа и кална
Госпожица Срах
Отдавна не е давала
Тялото си на познати
И зелените бутилки
Са толкова непрозрачни понякога
И са толкова празни
И непонятни
Какво иска да каже
Един стар мим
С лице изпило всичкия въглен
Превърнало се във драсканица
И във древно тристишие
И в черно бял
Филм
Анимация
За непораснали възрастни
Какво ли иска да каже
Докато плува във въображаемия си свят
Свят който всеки строи около себе си
Но никой не обитава
Защото иска чуждото
И иска материалното
Богатство
И...
Последвай ме долу
Да ти покажа
Една светлинка как страда
В ъгъла на отчаянието си
Как очите и са се разширили
От страх
Че утре няма да има с какво да се нахрани
И под сивото си покривало как
Оглежда за последно нещата
Последвай ме долу
Да чуеш стоновете
На тези които ме научиха
Как да псувам
И как да рисувам
И как да целувам
И как да тичам от другите
И да се крия
И да руша
И да издигам
Чуй ги как викат за милост
Ти нямаш милост обаче
Ти си онази сянка
Която погреба двама от приятелите ми
И те още те помнят надявам се
Толкова е бледа
Светлинката
Изгасва бавно
Под залеза
На един свят
Който можеше и да не е чак толкова лош
Но на който не бе даден шанс
29.05.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
