15 ene 2008, 10:27

Толкова бяло

839 0 8

Днес всичко е толкова бяло.
Красиво, чисто и тихо.
Земята си има снежно одеало.
За обич сърцата се откриха.

 

 

Днес всичко е толкова цяло.
Истинско, добро и прекрасно.
Сякаш приказката е оживяла,
а в живота няма нищо ужасно.

 

 

Днес и любовта ми е по-крепка.
Целувам Снежанка, тя отваря очи.
По миглите й щастие трепка.
Ето го принца от нейните мечти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Бяло!!! Браво!
  • красиво,внася спокойствие,чистота-в малко стихотворение като приказка-Снежанка и принца-не е ли това мечтаната любов,с една целувка и всичко да е идеално приказноПОЗДРАВИ!!!
  • Красиво, бяло и обичащо
    това стихотворение влезе в душата ми...
    стана ми светло и спокойно...
    с обич, поете, за красотата.
  • Бъди винаги щастлив!
    Заслужаваш го,както и всеки от нас!
  • Ето го принца на нейните мечти....очакван е от всяка жена.Харесва ми!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...