15.01.2008 г., 10:27

Толкова бяло

833 0 8

Днес всичко е толкова бяло.
Красиво, чисто и тихо.
Земята си има снежно одеало.
За обич сърцата се откриха.

 

 

Днес всичко е толкова цяло.
Истинско, добро и прекрасно.
Сякаш приказката е оживяла,
а в живота няма нищо ужасно.

 

 

Днес и любовта ми е по-крепка.
Целувам Снежанка, тя отваря очи.
По миглите й щастие трепка.
Ето го принца от нейните мечти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бяло!!! Браво!
  • красиво,внася спокойствие,чистота-в малко стихотворение като приказка-Снежанка и принца-не е ли това мечтаната любов,с една целувка и всичко да е идеално приказноПОЗДРАВИ!!!
  • Красиво, бяло и обичащо
    това стихотворение влезе в душата ми...
    стана ми светло и спокойно...
    с обич, поете, за красотата.
  • Бъди винаги щастлив!
    Заслужаваш го,както и всеки от нас!
  • Ето го принца на нейните мечти....очакван е от всяка жена.Харесва ми!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....