29 abr 2018, 10:00

Толкова дълго 

  Poesía » Verso libre
1371 9 12

 

 

                                          

Толкова дълго, 
толкова дълго
изкачвах чужди върхове...
Дълго дишах разредения въздух
и сънувах дъждовни озонови сънища,
и сънувах кислородът,
как светеше меко
по теракота на античните улици...
толкова дълго жадувах
аромата на мокрите пинии,
но нямаше нищо наоколо.
Само неми скали
и подли, и зли ветрове.
Толкова исках
да притихна в нозете
на някаква стара любов
и да пия от виното
с цвят на Марсианска пустиня...
И да шепна,
много дълго да шепна,
че ти прощавам!
Но още не мога...
 

 


© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??