radiola (Рада Димова) radiola (Рада Димова)
28 176
29 abr 2018, 10:00

Толкова дълго

2.1K 9 12

 

 

                                          

Толкова дълго, 
толкова дълго
изкачвах чужди върхове...
Дълго дишах разредения въздух
и сънувах дъждовни озонови сънища,
и сънувах кислородът,
как светеше меко
по теракота на античните улици...
толкова дълго жадувах
аромата на мокрите пинии,
но нямаше нищо наоколо.
Само неми скали
и подли, и зли ветрове.
Толкова исках
да притихна в нозете
на някаква стара любов
и да пия от виното
с цвят на Марсианска пустиня...
И да шепна,
много дълго да шепна,
че ти прощавам!
Но още не мога...
 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0