Толкова дълго,
толкова дълго
изкачвах чужди върхове...
Дълго дишах разредения въздух
и сънувах дъждовни озонови сънища,
и сънувах кислородът,
как светеше меко
по теракота на античните улици...
толкова дълго жадувах
аромата на мокрите пинии,
но нямаше нищо наоколо.
Само неми скали ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up