Apr 29, 2018, 10:00 AM

Толкова дълго

2.1K 9 12

 

 

                                          

Толкова дълго, 
толкова дълго
изкачвах чужди върхове...
Дълго дишах разредения въздух
и сънувах дъждовни озонови сънища,
и сънувах кислородът,
как светеше меко
по теракота на античните улици...
толкова дълго жадувах
аромата на мокрите пинии,
но нямаше нищо наоколо.
Само неми скали
и подли, и зли ветрове.
Толкова исках
да притихна в нозете
на някаква стара любов
и да пия от виното
с цвят на Марсианска пустиня...
И да шепна,
много дълго да шепна,
че ти прощавам!
Но още не мога...
 

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рада Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...